Как снимаха „Смело сърце“?
Този превъзходен филм, сниман от Мел Гибсън през 1994 година, още с появяването си на екран се трансформирал в сензация. 54 (!!! – помислете си единствено – 54!!!) номинации за разнообразни награди, в това число 10 номинации за Оскар и от тях 5 извоювани, включване в листата на „ 1001 кино лентата, които би трябвало да видите в живота си “, и зрелищни батални подиуми без потреблението на компютърна графика.
Правдоподобна атмосфера на Средновековието: диви нрави, схлупени колиби, право на първата брачна нощ (е, тук е изопачена историческата истина, само че пък е по-емоционално!), ужасни мъчения – всичко това, взето дружно, съставлява един от най-мащабните филми в историята на международното кино.
Филмът „ Смело сърце “ (Braveheart) дължи основаването си на сценариста Рандъл Уолъс (всъщност, всеки филм дължи основаването си на своя сценарист). Пътувайки из Шотландия, писателят се озовал пред монумент на своя непослушен адаш. Докато разглеждал гордия паметник, Уолъс си помислил, че нищо чудно оня Уилям да негов предшественик – решил да изследва този въпрос по-подробно.
Да се направи подобен филм било допустимо единствено в Шотландия. За декори употребявали естествени естествени пейзажи и същински остарели крепости, някои от които трябвало да бъдат „ реставрирани “ благодарение на стиропор, оцветен като камък. Оказало се, че изобилните дъждове са ежедневни климатични условия в Шотландия. Създателите на кино лентата в началото били шокирани, само че по-късно решили да употребяват тази естествена специфичност като бонус: сиво-зелените студени тонове добавили мрачна атмосфера във кино лентата.
Защитници на правата на животните се нахвърлили върху Гибсън с хули и закани, обвинявайки го в съзнателно ликвидиране на коне. Но се оказало, че нито един от 150-те коня не бил ранен по време на фотосите. За жестоките бойни подиуми били употребявани манекени. За задачата били направени няколко десетки манекена с вградени в тях цилиндри с компресиран газ. Газът изтичал под опашката и по този начин принуждавал манекените да се движат по релси – а в тях забивали пластмасови копия. Гибсън бил толкоз удовлетворен от манекените, та даже оповестил, че ще даде по 5 $ на всеки, който каже в кои фрагменти са били употребявани. Той бил залят с писма, в които публиката посочвала подмяната – в действителност, в доста подиуми това проличава много ясно. Но с ловки причини Гибсън изтънчено избягнал заплащането.
Мнозина показали анахронизъм: шотландците във кино лентата носят карирани одеяла „ килти “. Но традицията те да се увиват към тялото се появила 300 години по-късно. Създателите на кино лентата обяснили, че са избрали това съзнателно, с цел да може по-лесно фенът да разпознава шотландците в фрагмента, а и поради общата атмосфера.
Впрочем, във кино лентата има по-сериозни анахронизми и исторически грешки. Например, Уилям Уолъс бил унаследен аристократ от рода на шотландските крале, а във кино лентата той е показан като елементарен селяндур. Баща му доживява до преклонна възраст и даже известно време се бори против сина си на страната на англичаните – а във кино лентата умира, когато Уолъс е още дете. Принцеса Изабел (Софи Марсо) в реалност била с 25 години по-млада от Уолъс и се омъжила за Едуард три години след гибелта на шотландеца. Тя била на 13 години по време на сватбата си, а до 1308 година живеела във Франция, по тази причина не е имала разказ с гордия шотландец.
По собствен метод Гибсън демонстрира и барон Робърт Брус, представяйки го за изменник. Това възмутило доста шотландци, които се прекланят пред Брус не по-малко, в сравнение с пред Уолъс. Съпругата на Уолъс се казвала Марион и тя също била от аристократично семейство. Във кино лентата повода Уолъс да тръгне на бойния път е убийството на жена му. Всъщност той стартира война против англичаните доста преди брака си.
Според легендата Марион в действителност била убита, само че не незабавно след сватбата, а няколко години по-късно – даже съумяла да роди щерка на Уолъс. Във кино лентата името й е променено на Марон. Целта била публиката да не прави асоциации с друга също толкоз известна кино персона – Марион, брачната половинка на Робин Худ; това би попречило на вярното разбиране на картината.
Що се отнася до всички несъответствия и анахронизми, основателите не отхвърлят, че са налице, само че всички тези отклонения са позволени поради по-голяма зрелищност, по-напрегната конспирация и за укрепване атмосферата във кино лентата.
Мел Гибсън (вдясно) на снимачната площадка с изпълнителния шеф на 20th Century Fox Скот Нийсън. Снимка: Уикипедия
На снимачната площадка участвали представители на клана Уолъс, които се изявявали като консултанти. За кино лентата били ушити повече от 6000 костюма. По сюжет дребната Марон трябвало да подари на дребния Уолъс роза – само че по време на фотосите един от представителите на клана Уолъс обърнал внимание на събитието, че розата е знак на Англия, политическия зложелател на Шотландия по това време, и предложил да бъде сменена с цвят на магарешки трън – признака на самостоятелна Шотландия.
По време на епизода с изтезанието нещо се объркало и Гибсън изгубил схващане. Според него това бил най-впечатляващият епизод в живота му – когато пристигнал на себе си, видял над себе си две дузини уплашени хора.
Бойната разцветка на Уолъс е заимствана от античните пикти – народа, който защитавал земите на днешна Шотландия от римските легионери. В реалност по времето на Уолъс традицията за боядисване на лицето към този момент не съществувала.
В бойните подиуми по едно и също време взели участие до 3000 души. За да не се изтрепят авансово нахъсените от адреналин мъже, оръжията се раздавали 3 минути преди сражението. За благополучие, по време на фотосите най-сериозната травма бил един строшен нос.
Въпреки всички компликации и грешки, в следствие се получила забележителна творба – огромен филм за велики събития.
